ИНТИ РАЙМИ

 

ПРОГРАМА 22-24 юни 2012

Място: язовир Смолско

 

http://wikimapia.org/#lat=42.6420171&lon=23.9379859&z=15&l=11&m=b

 

Препоръчителен достъп до язовира:

София - подбалканската линия - след ханче Мирково завивате надясно – подминавате с. Бенковски (остава ви вляво) – на следващия разклон завивате наляво за Смолско – не влизате в селото, а минавате транзит (вдясно от него) – малко след следващия (ляв асфалтов) разклон за Смолско има ляв разклон по добър черен път (http://wikimapia.org/#lat=42.6456868&lon=23.9374495&z=17&l=11&m=b) – оттам след около 800-1000 метра стигате до голяма поляна отдясно. Надясно и надолу води черен път (лош) към язовирната стена. Направо и след малко отново надясно слиза черен път към източния бряг на язовира, където ще бъде и лагерът ни.

 

Друг, по-пряк път, е през Елин Пелин, Байлово, Смолско (но е в ужасно състояние, тотално разбит от машините, обслужващи каменната кариера).

 

 

22 ЮНИ, ПЕТЪК (ВЕЧЕРТА)

 

Влизане в Свещеното Пространство на Инти Райми

 

Разпъване на палатките и изграждане на лагера

 

Събиране на дърва и адаптиране към природната среда

 

 

 

23 ЮНИ, СЪБОТА

 

Всички, които не можете да дойдете в петък, можете да се включите в събота сутринта. Ако искате да участвате в обедната свободна програма за този ден (11-17 часа), трябва да дойдете в нашия лагер най-късно до 11 часа. Разстоянието от София до язовира с кола е около 1 час. Имайте предвид, че тази част от програмата се провежда на различни места в планината, а не в лагера, така че ще Ви изчакаме до около 11 часа и тръгваме!

 

Посещения на Местата на Силата и медитации с местните духове:

 

Вечерна огнена церемония

 

ВЕЧЕРНА ЦЕРЕМОНИЯ

 

Създаване на свещено пространство и олтар

Освещаване на Кръга на Силата

Обред на Четирите Посоки

Опушване на участниците

Пробуждане на Духа на Тъпана

Призоваване на Духовете-Покровители

Приношения

Нощна медитация около свещения огън

Киртани

 

 

 

24 ЮНИ, НЕДЕЛЯ

 

ОТКРИВАНЕ НА ФЕСТИВАЛА С ПОСРЕЩАНЕ НА ИНТИ (ИЗГРЕВА) И ПРАЗНУВАНЕ НА ЕНЬОВДЕН

 

Целодневна програма с медитации, разходки и празнуване.

Посещение на Лунното светилище Калугерица (Манастирище - Байлово)

http://rock-cut.thracians.org/bg/s_m_bajlovo.php

 

 

В този ден накратко ще бъдат представени и медитациите и сесиите, включени в събитието „Свети Врач. Пътят на Изцелението”.

http://dimitartonin.blog.bg/drugi/2012/06/05/sveti-vrach.963789

Привечер:

Закриване на Фестивала

НЕОБХОДИМИ НЕЩА:

Обърнете внимание на нещата, които трябва да си осигурите сами!

1. ТРАНСПОРТ

2. СПАЛНИ ЧУВАЛИ

3. ПАЛАТКИ

4. ХРАНА, ПРИБОРИ

5. ПОДХОДЯЩО ОБЛЕКЛО; накити, украси; музикални инструменти.

МНОГО ВАЖНО: НОСЕТЕ ВСЯКАКВИ МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ!!!

Всички се храним на обща трапеза.

Нашият празник, Фестивалът Инти Райми, е една прекрасна възможност за Вас и Вашите деца да прекарате заедно с нас няколко дни сред природата!!!

Участието е безплатно!!!

ДОПЪЛНЕНИЕ:

 

Всички желаещи да участват, които нямат транспорт, да ми пратят лично съобщение. Когато наближи самия празник и имаме яснота за броя на участниците и възможностите за транспорт, ще се опитаме да съдействаме на всеки, който има затруднения с придвижването.

ИНТИ РАЙМИ

Инти – Богът Слънце, е най-почитано божество от Инките заедно с Виракоча – Създателят. Инти е почитан по много причини. Инките вярват, че той и неговите предци са деца на слънцето. Другата причина за дълбоката почит към Инти е за това, че той дарява светлината и силата да се отглежда храната. Инти е възнаграждаван с много дарове и жертвоприношения. Фестивалът в чест на Инти се провежда по време около зимното слънцестоене (за нас – лятното!) на 24 юни. Фестивалът се нарича Инти Райми, което на кечуа (езикът на инките) означава “възкресение на слънцето”.

Инти Райми символизира вечната връзка между Слънцето и неговите синове. Това е най-важният празник на инкската империя Тауантинсую, чиято религия се основава на култа към Слънцето.

На 24 юни инките празнуват зимното слънцестоене или с други думи началото на Слънчевата Нова Година. Принципно слънцестоенето започва на 21 юни, но според Пача Уначак – слънчев часовник, използван от инките, слънцето остава в една позиция няколко дни преди да започне да се издига на 24 юни. Затова този ден е провъзгласен от върховния жрец за Новата Година – Инти Райми.

Участието във фестивала е голяма чест и всички висши военни, представители на властта и васали били поканени. Всички участници носят най-скъпите си дрехи и снаряжение. Тъй като това бил най-важният празник на инките, кралят Инка изпълнявал ролята на върховен жрец.

Приготовленията за Инти Райми започвали с тридневен пост, като освен това през тези дни не се палели огньове и хората трябвало да се въздържат от секс. В нощта преди фестивала, жреците от храма на Инти се подготвяли за жертвоприношенията и сутринта преди изгрев слънце Сапа Инка (кралят на инките) и неговите близки, наредени според възраст и значение, отивали тържествено до основния площад, наричан Хаукайпата, където коленичели, за да дочакат изгрева. Когато слънцето започвало да осветява хоризонта на изток, те вдигали ръце с разтворени длани към слънцето и започвали да целуват въздуха. След това Инка ставал на крака, докато останалите оставали на колене, и правел жертвоприношение за Инти. След това се палел свещен огън.

Фестивалът продължавал девет дни с много храна и напитки. Извършвали се много жертвоприношения, но това ставало само през първия ден. След деветия ден всички можели се върнат по домовете си с разрешението на Инката.

С идването на испанците фестивалът бил забранен от католическата църква, за да бъде възобновен отново през 1942 г. Днес Инти Райми се провежда всяка година на 24 юни в крепостта Саксайуаман и церемонията се извършва така, както е правена от инките, но сега пред погледа на хиляди туристи. Участниците носят пера, шарфове, маски и копия. Скачайки в ритъм, те правят различни фигури и в ритъма на флейтите и тъпаните отправят молитви към слънцето. Фестивалът Инта Райми е едно изключително живо събитие.

ЕНЬОВДЕН

В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. Вярва се, че който види сутрин рано (23 юни през нощта) окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.

Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.

През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея, а в нея се къпят и всичките болести. Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината. В Западна България вярват в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците ­бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Бродниците-житомамници обират плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. Обраната нива залинява, а другата - избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.

За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор “мълчана вода” (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

За да има ефект билковото питие, болният трябва да вярва в целебната сила на билките и да се отнася с уважение към тях.

На Еньовден, подобно на НОВА ГОДИНА и на ГЕРГЬОВДЕН, се гадае за здраве, женитба и плодородие. Еньовденските гадания се извършват в  обичая надпяване на пръстен (или китка), който наподобява ЛАДУВАНЕТО, а в Югоизточна България и в някои райони на Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая ЕНЬОВА БУЛЯ.

 

Дните около Еньовден бележат средата на годината, когато слънцето достига зенита. От този ден започва упадъкът на слънчевата енергия и времето се “завърта на зима”. Вярва се, че на Еньовден слънцето трепти, “играе” и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището. Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка.

В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Това е нощ на билярките, магьосниците и житомамниците, най-потайната и мистериозна нощ през годината. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Всъщност, и за нея има половин билка, която само определени биляри могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ. От набраните билки увиват венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека. Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач (1 юли).

Освен билярките, през тази нощ билки берат и момите. Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки - божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка. Затова в народните песни се пее:

 

Добро льо, магьоснице ле, / Че как ни Добро магьоса

Да си от поле додохме / Да си стадото оставим?

Иване, либе, Иване, / Ази ви либе не мамя,

А те ви, либе, мамиха / Моите билки хубави

Омана и въртигата. / Въртига да ви завърти,

Омана да ви омае.

 

Ако змей залюби мома, или самодива - ерген, пак с билки го лекуват, но с отвара от билки-разделни. Затова народът вярва, че змеят може всичко да запали, но не и колата със сеното, защото в нея има билки всякакви.

В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван досега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

 

“Радо ле, магьоснице ле! / Ново е гърне купила,

Турнала й билки да вари / Варила и наричала:

Омано, омай ми либе! / Въртиго, завърти либе!”

Пустата дюлюлянката, / Дюлюлянко, задели либе

от пътя, от кръстопътя. / При мене либе да дойде

Двамата да се земиме.

(Народна песен)

Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Това време е връхна точка и за много човешки дейности - изминала е половин година, в която е вложен много труд и е изразходвана много енергия. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък. На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.